Обичам те!
Не те докосва.
Очите ти две хладни бучки лед.
Душата ми болезнено се сви.
Обичам те!
Поглеждам и усещам, че
ти отдавна вече не си Ти.

Обичам те!
Две падащи галактики,
болезнено разкъсани в нощта,
студени и самотни 
гаснещи обезверено
в космическата тишина.

Обичам те!
И вече като за последно,
в сподавен вопъл, 
с  дума-рикошет,
в чуждите за мен коси,
отчаяно се вкопчвам
в черупката, в която някога цъфтеше Ти.